G3RI7O1 (Герито) G3RI7O1 (Герито)
7
Mar 1, 2008, 7:04 PM

Изпепелено сърце...

  Poetry
1.4K 0 3

Не!

Не вярвам, че те изгубих...

Не мога и не искам да приема,

че те няма до мен...

Ти си тук, в сърцето ми!

Живееш в мен...

Моля Бог да те върне при мен,

но Той сякаш не чува молбите ми...

Целият свят се срина над

изпепеленото ми сърце...

Болката ме окова безпощадно,

за да не възкръсна никога повече...

Кой ме прокле така?

Защо ме накара да се влюбя в теб,

а сега те няма...?

Не остави дори знак след себе си,

за да се опитам да те открия...

Ти си всичко за мен -

моят смях, моите сълзи,

моето щастие и нещастие,

моята смърт и живот...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герито All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0