1.03.2008 г., 19:04

Изпепелено сърце...

1.4K 0 3

Не!

Не вярвам, че те изгубих...

Не мога и не искам да приема,

че те няма до мен...

Ти си тук, в сърцето ми!

Живееш в мен...

Моля Бог да те върне при мен,

но Той сякаш не чува молбите ми...

Целият свят се срина над

изпепеленото ми сърце...

Болката ме окова безпощадно,

за да не възкръсна никога повече...

Кой ме прокле така?

Защо ме накара да се влюбя в теб,

а сега те няма...?

Не остави дори знак след себе си,

за да се опитам да те открия...

Ти си всичко за мен -

моят смях, моите сълзи,

моето щастие и нещастие,

моята смърт и живот...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герито Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...