9 jun 2006, 21:06

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ

  Poesía
1.2K 0 20
              Изпепеляване


Гори в душата ми неизцерима рана,
на шепа пепел се превръща клетото сърце,
боли, когато все оставаш неразбрана,
когато мръзнеш сред безбрежни ледове...

Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата,
когато срещаш все безизразни очи,
гори на клада огнена жената,
край нея скреж от сълзи се топи...

Изгарям в бездната на дните сиви,
недокосната с искра от любовта,
устните прехапвам мълчаливо -
писъка отчаян в мен да приглуша...


14.08.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...