Гори в душата ми неизцерима рана, на шепа пепел се превръща клетото сърце, боли, когато все оставаш неразбрана, когато мръзнеш сред безбрежни ледове...
Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата, когато срещаш все безизразни очи, гори на клада огнена жената, край нея скреж от сълзи се топи...
Изгарям в бездната на дните сиви, недокосната с искра от любовта, устните прехапвам мълчаливо - писъка отчаян в мен да приглуша...
Стихът ти ми хареса Гери, много точно и на място, си написала всяка дума. И краят ти е хубав -
..." Устните прехапвам мълчаливо-
писъка отчаян в мен да приглуша"...
От мен 6 с усмивки
Някой хора в този сайт просто не спират с песимизма и явно защото просто си имат лични проблеми, които оказват отрицателно влияние върху обективното им мнение за красивите неща в живота. Искам да им кажа че има неща в този свят, неща заради коитоси струва да живеете. Живота е още по-хубав когато хорате те обичат, а омразата може само да съсипе живота на човека който я изпитва.
до Кумеца:Много благодаря за съвета,наистина го оценявам!Премахнах "а"-то,но с "невидима" не мога да се разделя...
Май ще ми станете кръстник - казвам се Гергана
Геновева, много е хубаво, но ми се струва, че в първата строфа на втория стих, думата "невидима" прави стиха нестроен. По-добре е без нея. също и в четвъртата строфа на същия стих, "а" е излишно.
Останалото ми харесва. Това е само препоръка
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.