9 jun 2006, 21:06

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ

  Poesía
1.2K 0 20
              Изпепеляване


Гори в душата ми неизцерима рана,
на шепа пепел се превръща клетото сърце,
боли, когато все оставаш неразбрана,
когато мръзнеш сред безбрежни ледове...

Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата,
когато срещаш все безизразни очи,
гори на клада огнена жената,
край нея скреж от сълзи се топи...

Изгарям в бездната на дните сиви,
недокосната с искра от любовта,
устните прехапвам мълчаливо -
писъка отчаян в мен да приглуша...


14.08.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...