Jun 9, 2006, 9:06 PM

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ

  Poetry
1.2K 0 20
              Изпепеляване


Гори в душата ми неизцерима рана,
на шепа пепел се превръща клетото сърце,
боли, когато все оставаш неразбрана,
когато мръзнеш сред безбрежни ледове...

Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата,
когато срещаш все безизразни очи,
гори на клада огнена жената,
край нея скреж от сълзи се топи...

Изгарям в бездната на дните сиви,
недокосната с искра от любовта,
устните прехапвам мълчаливо -
писъка отчаян в мен да приглуша...


14.08.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...