Jun 9, 2006, 9:06 PM

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ

  Poetry
1.2K 0 20
              Изпепеляване


Гори в душата ми неизцерима рана,
на шепа пепел се превръща клетото сърце,
боли, когато все оставаш неразбрана,
когато мръзнеш сред безбрежни ледове...

Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата,
когато срещаш все безизразни очи,
гори на клада огнена жената,
край нея скреж от сълзи се топи...

Изгарям в бездната на дните сиви,
недокосната с искра от любовта,
устните прехапвам мълчаливо -
писъка отчаян в мен да приглуша...


14.08.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...