ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Гори в душата ми неизцерима рана,
на шепа пепел се превръща клетото сърце,
боли, когато все оставаш неразбрана,
когато мръзнеш сред безбрежни ледове...
Боли, когато чезнеш невидима сред тълпата,
когато срещаш все безизразни очи,
гори на клада огнена жената,
край нея скреж от сълзи се топи...
Изгарям в бездната на дните сиви,
недокосната с искра от любовта,
устните прехапвам мълчаливо -
писъка отчаян в мен да приглуша...
14.08.2005г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены

