Отиваш си на пръсти... тихо
тъй както и дойде... по мрак,
с душа, препълнена от стихове,
се спъваш в утринния праг.
Усмихваш се, ала едва ли
туй светъл знак ще е, нали:
и слънцето тревите гали,
преди да ги изпепели...
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados