13 abr 2007, 19:12

Изпитание

  Poesía
879 0 2
Създание, обречено да страдаш ,
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?

И знаеш ли дали ще се пребориш
със земните предвечни суети,
дали ще можеш ада да пребродиш,
ще стигнеш ли до ярките звезди?

Ще можеш ли в сърцето си кървящо
да заглушиш напиращия вик?
Ще тичаш ли към слънцето горящо,
ще го докоснеш ли поне за миг?

Ще можеш ли да видиш красотата
във грозната, покварена Земя?
Дали ще се удавиш във блатата,
бълбукащи във твоята душа?

Когато във очите ти изгарят
болезнените, кървави сълзи,
въздушните ти кули щом събарят,
ще можеш ли ЧОВЕК да бъдеш ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...