13.04.2007 г., 19:12

Изпитание

876 0 2
Създание, обречено да страдаш ,
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?

И знаеш ли дали ще се пребориш
със земните предвечни суети,
дали ще можеш ада да пребродиш,
ще стигнеш ли до ярките звезди?

Ще можеш ли в сърцето си кървящо
да заглушиш напиращия вик?
Ще тичаш ли към слънцето горящо,
ще го докоснеш ли поне за миг?

Ще можеш ли да видиш красотата
във грозната, покварена Земя?
Дали ще се удавиш във блатата,
бълбукащи във твоята душа?

Когато във очите ти изгарят
болезнените, кървави сълзи,
въздушните ти кули щом събарят,
ще можеш ли ЧОВЕК да бъдеш ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...