13 апр. 2007 г., 19:12

Изпитание

877 0 2
Създание, обречено да страдаш ,
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?

И знаеш ли дали ще се пребориш
със земните предвечни суети,
дали ще можеш ада да пребродиш,
ще стигнеш ли до ярките звезди?

Ще можеш ли в сърцето си кървящо
да заглушиш напиращия вик?
Ще тичаш ли към слънцето горящо,
ще го докоснеш ли поне за миг?

Ще можеш ли да видиш красотата
във грозната, покварена Земя?
Дали ще се удавиш във блатата,
бълбукащи във твоята душа?

Когато във очите ти изгарят
болезнените, кървави сълзи,
въздушните ти кули щом събарят,
ще можеш ли ЧОВЕК да бъдеш ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...