Защо подложи ме на изпитание,

за да видиш моето страдание,

раздели ме от моето вдъхновение

и опитах вкуса на голямо огорчение!

До кога ще продължава все така,

да съм далеч от моята мъничка звезда,

която ми дава сили в живота

да изграждам аз света!

Как болката не стихва в кървящото сърце,

както розата вехне откъсната от нечии ръце!

Как сълзите не спират от очите, като вулкан изригващ в душите!

Как всичко е като мираж, толкова сме близо, а аз далеч от вас!

Сломената погубена жена, обречена на самота, раздава усмивки на хората и природата сега, загубвайки частица от свойта красота и от изпепеляващата ù душа!

Спри разкъсващото стенание в мен,

спри мъката погубваща ме всеки ден!

Спри урагана потулил всичко,

спри злобата унищожила ме мъничко!

Подари миг на опиянение,

подари вик на удовлетворение!

Дай надежда за идващите чисти дни,

дай подслон за кристалните мечти!