5 may 2013, 10:51

Изпитание

  Poesía
707 0 0

Защо подложи ме на изпитание,

за да видиш моето страдание,

раздели ме от моето вдъхновение

и опитах вкуса на голямо огорчение!

 

До кога ще продължава все така,

да съм далеч от моята мъничка звезда,

която ми дава сили в живота

да изграждам аз света!

 

Как болката не стихва в кървящото сърце,

както розата вехне откъсната от нечии ръце!

Как сълзите не спират от очите, като вулкан изригващ в душите!

Как всичко е като мираж, толкова сме близо, а аз далеч от вас!

 

Сломената погубена жена, обречена на самота, раздава усмивки на хората и природата сега, загубвайки частица от свойта красота и от изпепеляващата ù душа!

 

Спри разкъсващото стенание в мен,

спри мъката погубваща ме всеки ден!

Спри урагана потулил всичко,

спри злобата унищожила ме мъничко!

 

Подари миг на опиянение,

подари вик на удовлетворение!

Дай надежда за идващите чисти дни,

дай подслон за кристалните мечти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....