5.05.2013 г., 10:51

Изпитание

699 0 0

Защо подложи ме на изпитание,

за да видиш моето страдание,

раздели ме от моето вдъхновение

и опитах вкуса на голямо огорчение!

 

До кога ще продължава все така,

да съм далеч от моята мъничка звезда,

която ми дава сили в живота

да изграждам аз света!

 

Как болката не стихва в кървящото сърце,

както розата вехне откъсната от нечии ръце!

Как сълзите не спират от очите, като вулкан изригващ в душите!

Как всичко е като мираж, толкова сме близо, а аз далеч от вас!

 

Сломената погубена жена, обречена на самота, раздава усмивки на хората и природата сега, загубвайки частица от свойта красота и от изпепеляващата ù душа!

 

Спри разкъсващото стенание в мен,

спри мъката погубваща ме всеки ден!

Спри урагана потулил всичко,

спри злобата унищожила ме мъничко!

 

Подари миг на опиянение,

подари вик на удовлетворение!

Дай надежда за идващите чисти дни,

дай подслон за кристалните мечти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...