May 5, 2013, 10:51 AM

Изпитание

  Poetry
700 0 0

Защо подложи ме на изпитание,

за да видиш моето страдание,

раздели ме от моето вдъхновение

и опитах вкуса на голямо огорчение!

 

До кога ще продължава все така,

да съм далеч от моята мъничка звезда,

която ми дава сили в живота

да изграждам аз света!

 

Как болката не стихва в кървящото сърце,

както розата вехне откъсната от нечии ръце!

Как сълзите не спират от очите, като вулкан изригващ в душите!

Как всичко е като мираж, толкова сме близо, а аз далеч от вас!

 

Сломената погубена жена, обречена на самота, раздава усмивки на хората и природата сега, загубвайки частица от свойта красота и от изпепеляващата ù душа!

 

Спри разкъсващото стенание в мен,

спри мъката погубваща ме всеки ден!

Спри урагана потулил всичко,

спри злобата унищожила ме мъничко!

 

Подари миг на опиянение,

подари вик на удовлетворение!

Дай надежда за идващите чисти дни,

дай подслон за кристалните мечти!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...