5 мая 2013 г., 10:51

Изпитание

702 0 0

Защо подложи ме на изпитание,

за да видиш моето страдание,

раздели ме от моето вдъхновение

и опитах вкуса на голямо огорчение!

 

До кога ще продължава все така,

да съм далеч от моята мъничка звезда,

която ми дава сили в живота

да изграждам аз света!

 

Как болката не стихва в кървящото сърце,

както розата вехне откъсната от нечии ръце!

Как сълзите не спират от очите, като вулкан изригващ в душите!

Как всичко е като мираж, толкова сме близо, а аз далеч от вас!

 

Сломената погубена жена, обречена на самота, раздава усмивки на хората и природата сега, загубвайки частица от свойта красота и от изпепеляващата ù душа!

 

Спри разкъсващото стенание в мен,

спри мъката погубваща ме всеки ден!

Спри урагана потулил всичко,

спри злобата унищожила ме мъничко!

 

Подари миг на опиянение,

подари вик на удовлетворение!

Дай надежда за идващите чисти дни,

дай подслон за кристалните мечти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...