30 sept 2011, 16:16

Изпивах чувствата

1.1K 0 4


Изпивах чувствата до дъно.
Разпилявах в пропаст любовта.
Жигосвах си сама душата.
Крещях във песента.

Събуждах изгреви отново.
Събирах лъч от пепелта.
Лекувах болката със слово.
Докосвах аз сама смъртта.

Сресвах натежали  мисли.
Разделях се с надежди и мечти.
Влюбвах се в хиляди комети.
Крещях и търсех свобода.


Галина Москова

30.09.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Москова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Лекувах болката със слово."

    Най-доброто лечение със двустранна позиция
    и лекува умората и възражда амбиции...
    Който слуша внимателно-тутакси оздравява,
    който пише по листите е щастлив, че дарява...
  • !
  • Чудесно е, Гали!
    Не спирай да търсиш свободата в любовта!
  • Пожелавам от сърце да намериш свободата!Привет!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...