Изпивах чувствата до дъно.
Разпилявах в пропаст любовта.
Жигосвах си сама душата.
Крещях във песента.
Събуждах изгреви отново.
Събирах лъч от пепелта.
Лекувах болката със слово.
Докосвах аз сама смъртта.
Сресвах натежали мисли.
Разделях се с надежди и мечти.
Влюбвах се в хиляди комети.
Крещях и търсех свобода.
Галина Москова
30.09.2011г.
© Галина Москова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
