Изпивах чувствата до дъно.
Разпилявах в пропаст любовта.
Жигосвах си сама душата.
Крещях във песента.
Събуждах изгреви отново.
Събирах лъч от пепелта.
Лекувах болката със слово.
Докосвах аз сама смъртта.
Сресвах натежали мисли.
Разделях се с надежди и мечти.
Влюбвах се в хиляди комети.
Крещях и търсех свобода.
Галина Москова
30.09.2011г.
© Галина Москова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
