7 nov 2018, 8:44

Изплаках си мечтите

  Poesía » Otra
951 0 1

Изплаках си мечтите

Изплаках си мечтите без сълзи,

обидите преглъщах ядно в душата.

Казвах си напред ще се върви,

дори в сърцето да затвориш ми вратата.

 

Изплаках и обидите, които

с мен вървяха от дете.

Не може на место безмълвно да стоите,

да се крия от мечтите като зад перде.

 

Поръсвах всичко както казваха с пепел,

по някога се давех със сълзи.

На външен вид изглеждах много весел,

с несподелена болка в моите гърди.

 

Изплаках всичко, вече нямам сълзи,

дълго търсих ядката на моите мечти.

Търсех, търсех верните си фрази,

сърцето ми с ядката да полети.

В.Й. 07.11.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен, но много силен стих! Докосваш, Васко!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...