7 nov 2018, 8:44

Изплаках си мечтите

  Poesía » Otra
943 0 1

Изплаках си мечтите

Изплаках си мечтите без сълзи,

обидите преглъщах ядно в душата.

Казвах си напред ще се върви,

дори в сърцето да затвориш ми вратата.

 

Изплаках и обидите, които

с мен вървяха от дете.

Не може на место безмълвно да стоите,

да се крия от мечтите като зад перде.

 

Поръсвах всичко както казваха с пепел,

по някога се давех със сълзи.

На външен вид изглеждах много весел,

с несподелена болка в моите гърди.

 

Изплаках всичко, вече нямам сълзи,

дълго търсих ядката на моите мечти.

Търсех, търсех верните си фрази,

сърцето ми с ядката да полети.

В.Й. 07.11.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен, но много силен стих! Докосваш, Васко!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...