6 nov 2021, 9:41

Изпод дълбокото 

  Poesía » Otra
492 7 8

Не винаги се питам имам ли куража

да стигна там, до дъното на бездните,

и ако стигна как ли ще разкажа

дали на дъното в дълбокото съм влезнал,

защото примката на всичко неизвестно

притегля тънката чувствителност,

едва ли чувствата, по навик бесни,

на мислите са строги заместители.

 

Аз мога и да стигна тези тъмни бездни,

но как да стигна сетното си дъно,

над мене не блестят небета звездни,

във дупки черните потънали,

а моят път не винаги е в мрак и тъмен,

сега се спъвам в лепкавите буци,

пред мен летят пътеките ми стръмни,

а пътищата равни не куцукат.

 

Отдавна минах сам по своя труден път,

понякога валят насила дъждовете,

но стигаше ми само моят тежък съд

на помисли отникъде приети,

заключих времето си в моя малък дом,

пространствата, те бяха неизмислени,

две чаши само и бутилката със  ром

и течност цветна в чаши неразплисната.

 

И тази мека, скрита, тиха топлина

събирана отдавна в нежни длани

и ако тя е в нас нескритата вина,

ще скрия с нея всичките ни рани,

недей да чупиш клечката кибрит,

фитила искам ти да го запалиш,

светът, понякога реалност, мит,

и ние сякаш в шепа сме събрали.

 

Сега не питам имам ли куража

да стигна там, до дъното на бездните,

аз стигнах сам и имам да разкажа,

и как изпод дълбоко съм излезнал.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Странно как съм го пропуснала. Тук с едно прочитане не става, трябва да го прочета няколко пъти за да вникна и обхвана
  • Силно!
    И дъното е като любовта: всяко е последно до следващото, пази се!
  • "аз стигнах сам и имам да разкажа,
    и как изпод дълбоко съм излезнал."

    Впечатлена съм, Мите, това са толкова дълбоки чувства, които извират от душата ти и бушуват в строфите , че ме остави без думи! Благодаря ти, че ми доставеното това удоволствие!
  • "едва ли чувствата, по навик бесни,

    на мислите са строги заместители."

    Зависи много от характера на чувствата,
    от ъгъла зад който ги разглеждаш.
    Дали родени са на дъното на пустото
    или когато вече си излезнал.

    Размислих се... Поздравления за нестандартния текст.
  • Много впечатляващо! И много, много познато. Браво!
  • Погалил ли те с пръстче Бог,
    Бездната е майчина утроба,
    и няма давност няма срок,
    белязан си заспалите да будиш от раждането им до ..гроба! Искрено се наслаждавам на таланта Ви!
  • Съпреживях.
  • Впечатли ме! 👏Поздравявам те!😍
Propuestas
: ??:??