Изпод облак си тръгва денят...
Изпод облак си тръгва денят
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна,
тази нощ бди над съня ми.
Ала все така, остават в нощта,
тъмни следи неразгадани...
Не се питам, не искам да зная,
тези следи неоткрити!
Нека луната, тази нощ бди!
Отпускам се, търся светли,
мечтани следи...те към утрото
светло извеждат, и лъчи,
колко много лъчи...във косите
на зората проблясват!
--.08.2006г.
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна,
тази нощ бди над съня ми.
Ала все така, остават в нощта,
тъмни следи неразгадани...
Не се питам, не искам да зная,
тези следи неоткрити!
Нека луната, тази нощ бди!
Отпускам се, търся светли,
мечтани следи...те към утрото
светло извеждат, и лъчи,
колко много лъчи...във косите
на зората проблясват!
--.08.2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Поздави!
