Dec 29, 2006, 2:53 PM

Изпод облак си тръгва денят...

  Poetry
680 0 2
Изпод облак  си тръгва денят
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна,
тази нощ бди над съня ми.
Ала все така, остават в нощта,
тъмни следи неразгадани...
Не се питам, не искам да зная,
тези следи неоткрити!
Нека луната, тази нощ бди!
Отпускам се, търся светли,
мечтани следи...те към утрото
светло извеждат, и лъчи,
колко много лъчи...във косите
на зората проблясват!
--.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми харесва! Много добре си описала страха от непознатото и преходното. И все пак... "винаги в края на тунела има светлина"! Поздави!
  • объркан е малко този стих, Джейни... оправи "нощните".

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...