Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Dec 29, 2006, 2:53 PM

Изпод облак си тръгва денят... 

  Poetry
491 0 2
Изпод облак  си тръгва денят
и заспива. Скрива се светлината.
Иде нощ, със сенки обвита,
тайнствена, недооткрита.
Голяма и светла, тази луна,
тази нощ бди над съня ми.
Ала все така, остават в нощта,
тъмни следи неразгадани...
Не се питам, не искам да зная,
тези следи неоткрити!
Нека луната, тази нощ бди!
Отпускам се, търся светли,
мечтани следи...те към утрото
светло извеждат, и лъчи,
колко много лъчи...във косите
на зората проблясват!
--.08.2006г.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми харесва! Много добре си описала страха от непознатото и преходното. И все пак... "винаги в края на тунела има светлина"! Поздави!
  • объркан е малко този стих, Джейни... оправи "нощните".
Random works
: ??:??