Вървеше самотен по прашния път
в юздите си хванал живота примамлив,
не вярваше сляпо в Страшния път,
но теглеше примка на орис измамна.
Кристалните капки, сълзите отронени
го мамеха пламенно сам да върви,
потънала в кърви, душата изгонена
се криеше тайно с яд да кърви.
Пожертва съдбата, събра я в шепи,
капка по капка, докрай я изпи,
с кръв оцветени, спомени слепи
подгониха в мрака кръвта да кипи. ...