17 dic 2007, 23:42

Изповед 

  Poesía
1350 0 12
Когато слънцето изчезне най-накрая,
аз се превръщам в друг човек - съвсем различен,
потъвам и събирам в длан безкрая,
разкъсвам другите и ги обичам.

В измамното прикритие на тъмнината
със собственото си безумие се забавлявам,
без никакво усилие разгонвам тишината,
докато  другите ми казваха, че прекалявам.

Когато слънцето изгрява най-накрая,
аз го пропускам - без да е нарочно,
помилвам себе си след два-три чая,
защото благороден е денят, а пък нощта порочна.

© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??