Dilber (Ивайло Проданов)
26 36
17.12.2007 г., 23:42 ч.

Изповед 

  Поезия
1194 0 12
Когато слънцето изчезне най-накрая,
аз се превръщам в друг човек - съвсем различен,
потъвам и събирам в длан безкрая,
разкъсвам другите и ги обичам.

В измамното прикритие на тъмнината
със собственото си безумие се забавлявам,
без никакво усилие разгонвам тишината,
докато  другите ми казваха, че прекалявам.

Когато слънцето изгрява най-накрая,
аз го пропускам - без да е нарочно,
помилвам себе си след два-три чая,
защото благороден е денят, а пък нощта порочна.

© Ивайло Проданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??