7 jun 2009, 17:59

Изповед

  Poesía » Otra
574 0 5

    Изповед

 ... която не написах.

 И никому не пожелах

 да доверя.

 Изповед - пред себе си,

 която сам не смея

 да изкажа.

 Мигове,

 които пропилях,

 приятелства -

       изгубени.

И многото си грешки,

многото любови,

       всичките

оставащи копнежи...

Изповед – безкрила,

на моя огън тлеещ.

Думи

към приятели и хора;

към века, света

и вечното съмнение...

Изповед - пред себе си,

товар нелек?!

Елате!...

Сега ще ви се доверя...

        

         05.10.96

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...