7 июн. 2009 г., 17:59

Изповед

573 0 5

    Изповед

 ... която не написах.

 И никому не пожелах

 да доверя.

 Изповед - пред себе си,

 която сам не смея

 да изкажа.

 Мигове,

 които пропилях,

 приятелства -

       изгубени.

И многото си грешки,

многото любови,

       всичките

оставащи копнежи...

Изповед – безкрила,

на моя огън тлеещ.

Думи

към приятели и хора;

към века, света

и вечното съмнение...

Изповед - пред себе си,

товар нелек?!

Елате!...

Сега ще ви се доверя...

        

         05.10.96

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...