7 июн. 2009 г., 17:59

Изповед

571 0 5

    Изповед

 ... която не написах.

 И никому не пожелах

 да доверя.

 Изповед - пред себе си,

 която сам не смея

 да изкажа.

 Мигове,

 които пропилях,

 приятелства -

       изгубени.

И многото си грешки,

многото любови,

       всичките

оставащи копнежи...

Изповед – безкрила,

на моя огън тлеещ.

Думи

към приятели и хора;

към века, света

и вечното съмнение...

Изповед - пред себе си,

товар нелек?!

Елате!...

Сега ще ви се доверя...

        

         05.10.96

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...