10 jul 2010, 15:03

Изповед

  Poesía » Otra
643 0 0

Изповед.

 

Обичам ви, деца мои! Къде сте?

Липсвате ми…

Липсва ми близостта с вас…

Липсва ми обичта ви!

Къде ли не ви търсих,

какво ли не направих, за да ви открия,

за да ви върна при мен.

Душата ме боли.

Сърцето ми кърви.

Дъхът ми спира при мисълта за вас.

Искам да ви чуя, деца мои.

Ах, как ми липсва смехът ви,

който ме радваше през годините.

Усмивките ви, които грееха

на детските ви личица.

Искам да ви прегърна.

Да се отпусна уморен на вашите рамена.

Но вас ви няма, деца мои.

Крещяща тишина ме души.

Искам да извикам… да изкрещя:

Проклети да бъдат всички и всичко,

които застанаха между мен и вас,

които ни разделиха,

които ме хвърлиха в мрака

на раздиращата болка.

А после да заплача.

Но устата ми е безмълвна,

очите ми са сухи,

само душата ми стене

с тих и безпомощен глас:

Обичам ви, обичам ви…

 

На Дени и Пламен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...