10.07.2010 г., 15:03

Изповед

641 0 0

Изповед.

 

Обичам ви, деца мои! Къде сте?

Липсвате ми…

Липсва ми близостта с вас…

Липсва ми обичта ви!

Къде ли не ви търсих,

какво ли не направих, за да ви открия,

за да ви върна при мен.

Душата ме боли.

Сърцето ми кърви.

Дъхът ми спира при мисълта за вас.

Искам да ви чуя, деца мои.

Ах, как ми липсва смехът ви,

който ме радваше през годините.

Усмивките ви, които грееха

на детските ви личица.

Искам да ви прегърна.

Да се отпусна уморен на вашите рамена.

Но вас ви няма, деца мои.

Крещяща тишина ме души.

Искам да извикам… да изкрещя:

Проклети да бъдат всички и всичко,

които застанаха между мен и вас,

които ни разделиха,

които ме хвърлиха в мрака

на раздиращата болка.

А после да заплача.

Но устата ми е безмълвна,

очите ми са сухи,

само душата ми стене

с тих и безпомощен глас:

Обичам ви, обичам ви…

 

На Дени и Пламен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...