Изповед
ИЗПОВЕД
Българийо,о, майко родна, свята,
душата ми е в траур и тъма.
Облечен съм във черно до земята
и плача безутешно аз сега!
За днешните водачи най-модерни,
че станала си европейска дъщеря.
Превърнали се в синове неверни
и днес продават твоята снага.
Без жал, без чест, без свян, за срамотата.
Раздават те на дребно ей така.
Дърветата, балкана и полята
продават те като най-леката жена.
О, зная, майко, ти не си такава,
ти най-красива и единствена в света.
За мен си най-великата държава,
от Аспаруха завещана нам земя.
Ще ни простиш ли нявга, се терзая,
за тези гнусни, пагубни дела?
Че ний що вършиме сега не знаем,
загубили ума си, без сърца.
Да биха ни видяли Левски, Вазов,
ще бъдем поругани начаса.
Че святи кърви са за теб проляни,
за всяка педя пръст и небеса!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Петров Todos los derechos reservados
