16 сент. 2010 г., 21:02

Изповед

1.5K 1 10

 

                                                     

ИЗПОВЕД

Българийо,о, майко родна, свята,

душата ми е в траур и тъма.

Облечен съм във черно до земята

и плача безутешно аз сега!

За днешните водачи най-модерни,

че станала си европейска дъщеря.

Превърнали се в синове неверни

и днес продават твоята снага.

Без жал, без чест, без свян, за срамотата.

Раздават те на дребно ей така.

Дърветата, балкана и полята

продават те като най-леката жена.

О, зная, майко, ти не си такава,

ти най-красива и единствена в света.

За мен си най-великата държава,

от Аспаруха завещана нам земя.

Ще ни простиш ли нявга, се терзая,

за тези гнусни, пагубни дела?

Че ний що вършиме сега не знаем,

загубили ума си, без сърца.

Да биха ни видяли Левски, Вазов,

ще бъдем поругани начаса.

Че святи кърви са за теб проляни,

за всяка педя пръст и небеса!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен изказ и много силна позици!
    Прочетох с удоволствие!
    А Майката-Родина винаги прощава - ще ни навярно прости и сега!
    Поздравления!
  • Благодаря ви Боби,Бета.Поздрави приятелски от мен.
  • Благодаря Мариола трогнат съм от решението ти да представиш тази творба в вашата група,поздрави на теб и групата ви.
  • О, благодаря много - почти не съм чела толкова родолюбив стих!
    С позволение ще го прочета в нашата литературна група!
    Поздравления!
  • Поздравления за родолюбието ти
    Харесах и подкрепям идеята ти.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...