16.09.2010 г., 21:02

Изповед

1.5K 1 10

 

                                                     

ИЗПОВЕД

Българийо,о, майко родна, свята,

душата ми е в траур и тъма.

Облечен съм във черно до земята

и плача безутешно аз сега!

За днешните водачи най-модерни,

че станала си европейска дъщеря.

Превърнали се в синове неверни

и днес продават твоята снага.

Без жал, без чест, без свян, за срамотата.

Раздават те на дребно ей така.

Дърветата, балкана и полята

продават те като най-леката жена.

О, зная, майко, ти не си такава,

ти най-красива и единствена в света.

За мен си най-великата държава,

от Аспаруха завещана нам земя.

Ще ни простиш ли нявга, се терзая,

за тези гнусни, пагубни дела?

Че ний що вършиме сега не знаем,

загубили ума си, без сърца.

Да биха ни видяли Левски, Вазов,

ще бъдем поругани начаса.

Че святи кърви са за теб проляни,

за всяка педя пръст и небеса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен изказ и много силна позици!
    Прочетох с удоволствие!
    А Майката-Родина винаги прощава - ще ни навярно прости и сега!
    Поздравления!
  • Благодаря ви Боби,Бета.Поздрави приятелски от мен.
  • Благодаря Мариола трогнат съм от решението ти да представиш тази творба в вашата група,поздрави на теб и групата ви.
  • О, благодаря много - почти не съм чела толкова родолюбив стих!
    С позволение ще го прочета в нашата литературна група!
    Поздравления!
  • Поздравления за родолюбието ти
    Харесах и подкрепям идеята ти.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...