Sep 16, 2010, 9:02 PM

Изповед

  Poetry » Civic
1.5K 1 10

 

                                                     

ИЗПОВЕД

Българийо,о, майко родна, свята,

душата ми е в траур и тъма.

Облечен съм във черно до земята

и плача безутешно аз сега!

За днешните водачи най-модерни,

че станала си европейска дъщеря.

Превърнали се в синове неверни

и днес продават твоята снага.

Без жал, без чест, без свян, за срамотата.

Раздават те на дребно ей така.

Дърветата, балкана и полята

продават те като най-леката жена.

О, зная, майко, ти не си такава,

ти най-красива и единствена в света.

За мен си най-великата държава,

от Аспаруха завещана нам земя.

Ще ни простиш ли нявга, се терзая,

за тези гнусни, пагубни дела?

Че ний що вършиме сега не знаем,

загубили ума си, без сърца.

Да биха ни видяли Левски, Вазов,

ще бъдем поругани начаса.

Че святи кърви са за теб проляни,

за всяка педя пръст и небеса!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен изказ и много силна позици!
    Прочетох с удоволствие!
    А Майката-Родина винаги прощава - ще ни навярно прости и сега!
    Поздравления!
  • Благодаря ви Боби,Бета.Поздрави приятелски от мен.
  • Благодаря Мариола трогнат съм от решението ти да представиш тази творба в вашата група,поздрави на теб и групата ви.
  • О, благодаря много - почти не съм чела толкова родолюбив стих!
    С позволение ще го прочета в нашата литературна група!
    Поздравления!
  • Поздравления за родолюбието ти
    Харесах и подкрепям идеята ти.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...