Изповед

Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.

Но минаха дни, години, години
сърцето спря да ражда мечти. 
С болка разбрах - било е грешка
до грам съм изстъргала мойта душа.

И сега вече кротко и скромно
чакам тихо самотния ден,
а как искам живи и здрави
да ви срещам отново при мен.