Изповед
Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години
сърцето спря да ражда мечти.
С болка разбрах - било е грешка
до грам съм изстъргала мойта душа.
И сега вече кротко и скромно
чакам тихо самотния ден,
а как искам живи и здрави
да ви срещам отново при мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николинка Русева Все права защищены
