Изповед
Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години
сърцето спря да ражда мечти.
С болка разбрах - било е грешка
до грам съм изстъргала мойта душа.
И сега вече кротко и скромно
чакам тихо самотния ден,
а как искам живи и здрави
да ви срещам отново при мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Русева Всички права запазени
