Изповед

Jul 4, 2020, 1:00 PM

Poetry

531 3 0

Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.

Но минаха дни, години, години
сърцето спря да ражда мечти.
С болка разбрах - било е грешка
до грам съм изстъргала мойта душа.

И сега вече кротко и скромно
чакам тихо самотния ден,
а как искам живи и здрави
да ви срещам отново при мен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.