Не мога вече нищо да дам,
каквото можех аз го раздадох
и вярвайте много радостна бях,
че на другите радост дарявах.
Но минаха дни, години, години
сърцето спря да ражда мечти.
С болка разбрах - било е грешка
до грам съм изстъргала мойта душа.
И сега вече кротко и скромно
чакам тихо самотния ден,
а как искам живи и здрави
да ви срещам отново при мен.
© Николинка Русева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
