svetleto007 (Светлана Талева)
35 99
8 ene 2011, 23:37

Изповед 

  Poesía » De amor
587 0 2

В клонака нежно шептеше вятърът...

 

В сърцето догаря последна надежда.

Светът се ниже – кълбо прежда.

Звукът на тишината прониза,

Отдавна ръждясал над вратата корниза.

 

Безумна страст в мен се крие,

Като бездомно проскубано врабче!

Отвори си мъртвото сърце за мен –

Нека влезе гълъбът ранен!

 

Душата ми се къса до полуда,

Гора от чувства неистово бушува,

Разкъсва всяка твоя тирания,

С нежен полъх цяла ме залива.

 

Ще наметна черния ти шал –

Спомена от нашата раздяла,

За да може стихът ми възмъжал

Да се превърне в есенна балада.

 

Не ме изпращай -  ще си ида,

Не ме докосвай за последно,

А с поглед изпрати ме нежно –

Ти ко...ле неверно!!!...

 

НА ПРАГА ТИХО ПОТРОПА ДЪЖДЪТ...

 

© Светлана Талева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??