Изповед
В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза.
Безумна страст в мен се крие,
Като бездомно проскубано врабче!
Отвори си мъртвото сърце за мен –
Нека влезе гълъбът ранен!
Душата ми се къса до полуда,
Гора от чувства неистово бушува,
Разкъсва всяка твоя тирания,
С нежен полъх цяла ме залива.
Ще наметна черния ти шал –
Спомена от нашата раздяла,
За да може стихът ми възмъжал
Да се превърне в есенна балада.
Не ме изпращай - ще си ида,
Не ме докосвай за последно,
А с поглед изпрати ме нежно –
Ти ко...ле неверно!!!...
НА ПРАГА ТИХО ПОТРОПА ДЪЖДЪТ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Талева Все права защищены
