Изповед

8 янв. 2011 г., 23:37

Поэзия » Любовная

581 0 2

В клонака нежно шептеше вятърът...

В сърцето догаря последна надежда.

Светът се ниже – кълбо прежда.

Звукът на тишината прониза,

Отдавна ръждясал над вратата корниза.

Безумна страст в мен се крие,

Като бездомно проскубано врабче!

Отвори си мъртвото сърце за мен –

Нека влезе гълъбът ранен!

Душата ми се къса до полуда,

Гора от чувства неистово бушува,

Разкъсва всяка твоя тирания,

С нежен полъх цяла ме залива.

Ще наметна черния ти шал –

Спомена от нашата раздяла,

За да може стихът ми възмъжал

Да се превърне в есенна балада.

Не ме изпращай - ще си ида,

Не ме докосвай за последно,

А с поглед изпрати ме нежно –

Ти ко...ле неверно!!!...

НА ПРАГА ТИХО ПОТРОПА ДЪЖДЪТ...