28 ene 2014, 11:11

Изповед 

  Poesía » Otra
425 0 7

На други от себе си дадох

и грижи на много спестих.

Душата си аз не продадох

и в себе си нищо не скрих.

 

На никой в сърцето не бръкнах.

На никой карес не гонùх.

Във чужда душа не замръкнах

и в тежки затвори не гних.

 

Противна им дума не казах

на братя, приятел и враг.

За грешките сам се наказах -

не станах на себе си драг.

 

За моите грешки признавам,

че бил съм дълбоко неправ.

Макар че до днес не познавам

човек да е винаги прав.

 

Компромиси винаги правех

и имам доброто сърце.

А лошата дума заравях

в земята със голи ръце.

 

Стрелите - към мене фучали,

отблъсвах с душевния щит.

И разни тиради звучали

приемах ги даже за мит.

 

Помагах на други до края

и духом, и тялом дори.

Не искам аз място във Рая...

Кандило за мен да гори.

 

На път е душата ми вечна...

На всички за всичко простих.

Оставам с мечтата далечна:

да стигна добрия си стих.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Елена,Куш, и Милко, за прочита, коментара и оценката!
    Желая Ви здраве,хубав ден и вдъхновение за нови стихове!
    Поздрави от мен!
  • "А лошата дума заравях
    в земята с голи ръце",,,
  • Обичам добрите хора и още повече тия, които са се научили да бъдат добри. Стихотворението е много човешко.
  • Оставил си душата и сърцето си в този стих!
    Прекрасна творба!!!
    АДМИРАЦИИ!
  • Благодаря ви, Санвали и Елена!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Прекрасно е! Лъха такава искрена доброта . Благодаря ти !
  • Прекрасен финал, Никола! Целия стих е хубав!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??