Изповед
На други от себе си дадох
и грижи на много спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.
На никой в сърцето не бръкнах.
На никой карес не гонùх.
Във чужда душа не замръкнах
и в тежки затвори не гних.
Противна им дума не казах
на братя, приятел и враг.
За грешките сам се наказах -
не станах на себе си драг.
За моите грешки признавам,
че бил съм дълбоко неправ.
Макар че до днес не познавам
човек да е винаги прав.
Компромиси винаги правех
и имам доброто сърце.
А лошата дума заравях
в земята със голи ръце.
Стрелите - към мене фучали,
отблъсвах с душевния щит.
И разни тиради звучали
приемах ги даже за мит.
Помагах на други до края
и духом, и тялом дори.
Не искам аз място във Рая...
Кандило за мен да гори.
На път е душата ми вечна...
На всички за всичко простих.
Оставам с мечтата далечна:
да стигна добрия си стих.
© Никола Апостолов All rights reserved.
