Изповед
На други от себе си дадох
и грижи на много спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.
На никой в сърцето не бръкнах.
На никой карес не гонùх.
Във чужда душа не замръкнах
и в тежки затвори не гних.
Противна им дума не казах
на братя, приятел и враг.
За грешките сам се наказах -
не станах на себе си драг.
За моите грешки признавам,
че бил съм дълбоко неправ.
Макар че до днес не познавам
човек да е винаги прав.
Компромиси винаги правех
и имам доброто сърце.
А лошата дума заравях
в земята със голи ръце.
Стрелите - към мене фучали,
отблъсвах с душевния щит.
И разни тиради звучали
приемах ги даже за мит.
Помагах на други до края
и духом, и тялом дори.
Не искам аз място във Рая...
Кандило за мен да гори.
На път е душата ми вечна...
На всички за всичко простих.
Оставам с мечтата далечна:
да стигна добрия си стих.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"А лошата дума заравях
в земята с голи ръце",,, -
Обичам добрите хора и още повече тия, които са се научили да бъдат добри. Стихотворението е много човешко.
-
Оставил си душата и сърцето си в този стих!
Прекрасна творба!!!
АДМИРАЦИИ! -
Благодаря ви, Санвали и Елена!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Прекрасно е! Лъха такава искрена доброта . Благодаря ти !
-
Прекрасен финал, Никола! Целия стих е хубав!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая Ви здраве,хубав ден и вдъхновение за нови стихове!
Поздрави от мен!