18 ene 2016, 17:37

Изповед

470 0 0

Нощта е тиха, тъй ясна.

А самотата, тъй призрачно ужасна.

Там, където си, мислиш ли за мен?

Спомняш ли си онзи ден?

Бяхме млади, бяхме буйни.

Още помня очите ти, приказните, чудни.

Можеше да виждаш в тъмнината.

Колко съм се лъгал. Слепотата.

Видях края, още в самото начало, 

но ме беше страх да продължа направо.

Пробвахме се. Не стана.

Любовта ни май не беше толкова голяма.

Но защо си мисля пак за теб?

Чувствам се омагьосан и проклет.

В чашата се взирам ден след ден.

А ти дали си мислиш някога за мен?

Забрави ли за това, 

че ме остави без слова

да опиша, колко много те обичам.

Боже, на какъв ли ти приличам!?

Боклук, без идеали или висша цел,

но пък достатъчно просташки смел

да ти кажа тук и сега,

че за мене няма друга на света.

И ще се откажа от теб тогава, 

когато съм заринат нейде, в някоя морава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиян Орлиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...