18 янв. 2016 г., 17:37

Изповед

469 0 0

Нощта е тиха, тъй ясна.

А самотата, тъй призрачно ужасна.

Там, където си, мислиш ли за мен?

Спомняш ли си онзи ден?

Бяхме млади, бяхме буйни.

Още помня очите ти, приказните, чудни.

Можеше да виждаш в тъмнината.

Колко съм се лъгал. Слепотата.

Видях края, още в самото начало, 

но ме беше страх да продължа направо.

Пробвахме се. Не стана.

Любовта ни май не беше толкова голяма.

Но защо си мисля пак за теб?

Чувствам се омагьосан и проклет.

В чашата се взирам ден след ден.

А ти дали си мислиш някога за мен?

Забрави ли за това, 

че ме остави без слова

да опиша, колко много те обичам.

Боже, на какъв ли ти приличам!?

Боклук, без идеали или висша цел,

но пък достатъчно просташки смел

да ти кажа тук и сега,

че за мене няма друга на света.

И ще се откажа от теб тогава, 

когато съм заринат нейде, в някоя морава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиян Орлиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...