18.01.2016 г., 17:37

Изповед

468 0 0

Нощта е тиха, тъй ясна.

А самотата, тъй призрачно ужасна.

Там, където си, мислиш ли за мен?

Спомняш ли си онзи ден?

Бяхме млади, бяхме буйни.

Още помня очите ти, приказните, чудни.

Можеше да виждаш в тъмнината.

Колко съм се лъгал. Слепотата.

Видях края, още в самото начало, 

но ме беше страх да продължа направо.

Пробвахме се. Не стана.

Любовта ни май не беше толкова голяма.

Но защо си мисля пак за теб?

Чувствам се омагьосан и проклет.

В чашата се взирам ден след ден.

А ти дали си мислиш някога за мен?

Забрави ли за това, 

че ме остави без слова

да опиша, колко много те обичам.

Боже, на какъв ли ти приличам!?

Боклук, без идеали или висша цел,

но пък достатъчно просташки смел

да ти кажа тук и сега,

че за мене няма друга на света.

И ще се откажа от теб тогава, 

когато съм заринат нейде, в някоя морава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Орлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...