17 jul 2016, 22:31

Изповед 

  Poesía
631 0 4
Отива ти... синята риза,
покрита с бели райета,
между тях
тюлена нежност прозира...
Разяжда ме с мастило,
върху лист хартия.
Пази си ризата, море!
Слънцето лукаво се усмихна.
Ще я разкъсат хилядите гласове,
които в теб ще влязат
без да се замислят...
Татуирали в душите грехове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нони Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??