17 jul 2016, 22:31

Изповед 

  Poesía
576 0 4

Отива ти... синята риза,

покрита с бели райета,

между тях 

тюлена нежност прозира...

Разяжда ме с мастило,

върху лист хартия.

Пази си ризата, море!

Слънцето лукаво се усмихна.

Ще я разкъсат хилядите гласове,

които в теб ще влязат

без да се замислят...

Татуирали в душите грехове,

в сърцето ти ще търсят -

чисто място...

Единствена надежда си, море

... като свещеник да ни изповядваш

всяко лято!!!

© Нони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??