Изповед
Отива ти... синята риза,
покрита с бели райета,
между тях
тюлена нежност прозира...
Разяжда ме с мастило,
върху лист хартия.
Пази си ризата, море!
Слънцето лукаво се усмихна.
Ще я разкъсат хилядите гласове,
които в теб ще влязат
без да се замислят...
Татуирали в душите грехове,
в сърцето ти ще търсят -
чисто място...
Единствена надежда си, море
... като свещеник да ни изповядваш
всяко лято!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нони Все права защищены
