Jul 17, 2016, 10:31 PM

Изповед

  Poetry
845 0 4

Отива ти... синята риза,

покрита с бели райета,

между тях 

тюлена нежност прозира...

Разяжда ме с мастило,

върху лист хартия.

Пази си ризата, море!

Слънцето лукаво се усмихна.

Ще я разкъсат хилядите гласове,

които в теб ще влязат

без да се замислят...

Татуирали в душите грехове,

в сърцето ти ще търсят -

чисто място...

Единствена надежда си, море

... като свещеник да ни изповядваш

всяко лято!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...