31 ene 2017, 22:59

Изповед

  Poesía » Otra
3.1K 4 12

Ти помниш ли онези дни, приятелю,

и къщата на старото дърво,

надбягвахме се с ветровете

със счупеното старо колело.

Сънуваш ли обета индиански

как капките ни кръв се сляха в една

и лудите ни танци африкански

край лагерни огньове късно вечерта.

Ти не получи ли писмото?

Което пуснахме в реката призори.

А златото на старите пирати?

А списъка със нашите мечти?

Надявам се, не си забравил

какво си казахме до белия жасмин.

Дори да спре да се върти земята

„Един за всички, всички за един“.

Аз още помня топлината на дланта ти

и детските ни дни, така щастливи

годините летят, но няма сила

която да ни раздели, дорде сме живи.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

16 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Приятелство по-ценно и от злато!😍
  • Благодаря, Димитър, Всеки от нас пази скъпи спомени от детството.
  • Благодаря ти отново и пак и пак... върна ме в едно време когато бяхме много малки и се събирахме в парка 15 деца - звездички , толкова близки като братче и сестриче с всеки един колко ни се иска да върнем времето назад ... и твоето стихотворение го направи за секунда , защото и ние сме правили точно тези неща . Иска ми се да може всеки един участвал в конкурса да знае че е победител без значение какво е написал , щом го е направил - отделил време за стих по тази страхотна тема. Много го харесах, благодаря отново и успех
  • Благодаря!
  • Харесва ми!Повика детските ми спомени!Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...