Изповед
Ти помниш ли онези дни, приятелю,
и къщата на старото дърво,
надбягвахме се с ветровете
със счупеното старо колело.
Сънуваш ли обета индиански
как капките ни кръв се сляха в една
и лудите ни танци африкански
край лагерни огньове късно вечерта.
Ти не получи ли писмото?
Което пуснахме в реката призори.
А златото на старите пирати?
А списъка със нашите мечти?
Надявам се, не си забравил
какво си казахме до белия жасмин.
Дори да спре да се върти земята
„Един за всички, всички за един“.
Аз още помня топлината на дланта ти
и детските ни дни, така щастливи
годините летят, но няма сила
която да ни раздели, дорде сме живи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Ангелова Все права защищены
