Изповед
Нагледах се на мрачни небеса.
Очите твои искам да погледам
и в тяхната бездънна синева
потъвайки, с любов да се опия!
Душата ми намръзна се сама,
години лутайки се, уж сред други.
А ти до мене си била,
безкрайно близо и също тъй далече!
Сега, когато те открих отново,
объркано стоя пред теб.
Докато аз те търсех отдалече,
ти щастие откри при друг!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Минко Андонов Todos los derechos reservados
