Изповед
Нагледах се на мрачни небеса.
Очите твои искам да погледам
и в тяхната бездънна синева
потъвайки, с любов да се опия!
Душата ми намръзна се сама,
години лутайки се, уж сред други.
А ти до мене си била,
безкрайно близо и също тъй далече!
Сега, когато те открих отново,
объркано стоя пред теб.
Докато аз те търсех отдалече,
ти щастие откри при друг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
