Нагледах се на мрачни небеса.
Очите твои искам да погледам
и в тяхната бездънна синева
потъвайки, с любов да се опия!
Душата ми намръзна се сама,
години лутайки се, уж сред други.
А ти до мене си била,
безкрайно близо и също тъй далече!
Сега, когато те открих отново,
объркано стоя пред теб.
Докато аз те търсех отдалече,
ти щастие откри при друг!
© Минко Андонов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
