Нагледах се на мрачни небеса.
Очите твои искам да погледам
и в тяхната бездънна синева
потъвайки, с любов да се опия!
Душата ми намръзна се сама,
години лутайки се, уж сред други.
А ти до мене си била,
безкрайно близо и също тъй далече!
Сега, когато те открих отново,
объркано стоя пред теб.
Докато аз те търсех отдалече,
ти щастие откри при друг!
© Минко Андонов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
